Емил Елмазов е чл.-кор. на Международната академия по информатизация в Москва, управител на “Билкова градина” ООД. През последните години на миналия век Емил Елмазов основава резерват “Билкария” в Боженския балкан върху 150 декара изоставени земеделски земи и гори. В условията на 700 м надморска височина Елмазов успява да създаде градини от казанлъшката роза и да “одомашни” дивото жито еднозърнест лимец, което открива на малко находище в Източните Родопи. Цели 12 години са му нужни, за да умножи семената на лимеца на територията на резерват “Билкария”. После заедно със своите сътрудници ги разпределя за възпроизводство във всички краища на България. Така на българската трапеза се завърна изначалният хляб на Балканите с особено високи хранителни и лечебно-възстановителни качества.

В момента Елмазов продължава изследванията си за създаване на лечебни храни от кълнове на лимец и слънчеви екстракти от живи билки. Той твърди, че посредством тези екстректи и активирането на семена от еднозърнест лимец може да се изработва храна срещу много хронични болести. Необходимо е само шестмесечно хранене, вместо доживотно лечение. Елмазов е член на Съюза на писателите в България, председател на Националния съюз на билкарите, производителите и разпространителите на живи храни. Автор е на книгата “Лимецът - изначалният хляб” и на още девет книги, някои от тях награждавани и превеждани в чужбина.

- Г-н Елмазов, отдавна заменихте София с това замиращо габровско селце Кметовци. Тук можете да общувате с двайсетина старци...
- Тук се чувствам свободен.

- Или самотен?
- Въпросът за свободата днес стои така: имаш ли храна, която да не те убива бавно, имаш ли енергии, които да не те ограбват бързо, имаш ли медицина, която да не те осакатява непременно...

- Бихте ли обяснили малко по-конкретно?
- За да види по-ясно една картина, художникът се отдръпва настрани, притваря очи и ето му една друга, по-цялостна реалност... От гледна точка на моя малък резерват животът ни днес представлява постоянно насилие върху живата клетка. Вижте това тежко химизирано селско стопанство. Ведно с хибридните семена то посява и химикалите за тяхното оцеляване. Звукописът не е случаен: хибрид и химия. Едното без другото не може. В световната гонка за по-високи добиви, които тъй и не стигат до гладните, се селекционират видове, които нямат жизнената сила да устоят без хербициди, изкуствени торове и други синтетични патерици. Само че замърсяваните с десетилетия подпочвени води и изтощената почва предпоставят непълноценни жизнени сокове в днешното растение. Ако не го мумифицираш отвътре, то се разваля още на нивата, спаружва се, лишено от първичната си жизнена сила, защото в плода или все едно в зърното, навлизат остатъчни химикали, които кристализират като соли или други неорганични съединения, деформират вътрешната архитектоника на клетките и променят техния биохимичен и вълнов портрет.

Първо нарушаване на природната структура на живата клетка!

Музиката във веществото затихва. На нейно място се появява сив, монотонно стържещ шум... След нивата една пшеничена реколта например попада в складовете и силозите, където я напудрят или опушват срещу складови вредители. Разбира се, науката е открила, че след петнайсетина или след четирийсет дни няма и следа от отровата... Но се разбира и друго: научно препоръчваните максимални дози на радиация, тежки метали, консерванти, дезинфектанти и прочее в хранителните суровини постоянно отиват нагоре. (Максимално допустимият радиоактивен фон на околната среда за едно лице от времето на Мария и Жолио Кюри днес е увеличен с 10000 пъти, а на храната - с 1000). И ето, зърното попада в обятията на една тотално химизирана хранителна промишленост, която, за да съхранява по-дълго храните, ги денатурира, ще рече, ако е останала някаква природа в тях, тя се унищожава. Как? Ами все едно: замразяване, при което ледените кристали разцепват клетката, или още едно мумифициране с консерванти, ароматизатори, пластификатори, или изваряване, което размива дори контурите на ядрата, или облъчване с кобалт, с магнитно поле, с високи честоти...

Втори камшичен удар срещу природната структура на живата клетка!

Сега вече и светлината се оттегля от веществото.
В тази храна жизнената сила вече не съществува нито на полево, нито на информационно ниво. Хранейки се с подобно мъртво вещество, ние нямаме енергията да влезем във връзка с Единното информационно поле на Земята, откъдето трябва да зареждаме духа си, да хармонизираме съотношенията между собствените си ДНК и РНК, нито да поддържаме емоциите си в хармоничен статус.
Затова пък токсемията, която денатурираната храна ни наслагва, задръстването на органовите системи, ни смущават на подсъзнателно ниво, създават ни физиологична несигурност, която на съзнателно ниво прекипява като гняв, необяснимо срещу кого или какво, или ни вкарва в различни форми на депресии, като паническото разстройство, да речем. Иначе казано, мъртвата храна преобразява постепенно обществото, кара го да изглежда циклофренично, а много от нас съществуват на единия или на другия полюс в зависимост и от това кой с какво се храни. Щастливите и най-здравите успяват да се задържат известно време по средата, после и те се предават в ръцете на всецяло химизираната медицина. Тази медицина и нейната вярна спонсорка - химическата фармацевтика довършват това, което земеделието и хранителната промишленост все пак не са успели да ни сторят. Прагът на поносимост към “чуждото в нас” (неорганични, активни субстанции или свободни радикали, които разрушават клетъчните мембрани по хаотичния си път) отдавна е достигнат, но въпреки това много хора, особено възрастните, биват натоварени здраво с торба хапчета или разтоварени хирургически от някой и друг орган. Да, лекарите се сблъскват със синдрома на “безсилните лекарства” и в стремежа си да помогнат създават на хирурзите твърде много работа. Спомням си за един драстичен случай от моята дългогодишна практика на ирисолог и лечител: 50-годишна жена, лекувана от какво ли не, за няколко години беше лишена от седем свои органа: щитовидна жлеза, яйчници и матка, жлъчка и т.н. Тук няма да говоря за нарушените органови връзки, нито за съсипаната отделителна система, за имунния срив на организма. “Чувствам се отвътре като буца - описваше състоянието си тази пациентка, - Душата ми лети, лети нощем, а сутрин не вижда леглото си, където да се върне, че да си почине...” Да, макар че медицината желае точно обратното, тя осъществява понякога

Третата и последна разправа с живата клетка!

Затова уж все тичаме бодро нанякъде, но този поглед е отблизо и лъже. Погледнати отдалеч, все повече хора изглеждат като обездушени, балсамирани отвътре мумии, разставени подобно декор из синтетичната джунгла...

- Като ви слуша човек, ще си помисли, че живеем в химическо блато и неволно започваме да опипваме с крак за пътека в блатото...
- Пътеката съществува и вече знаем как се казва тя: връщане към жизнената сила на живата храна.

- Какво е жизнена сила?
- Тук материалистическата западна наука изпадна в цайтнот и досега не е дала задоволително определение на това понятие. Затова пък изразходи доста време да отхвърля всички достижения на източното мислене по този въпрос, наричайки го езотерично. Ние не можем повече да я чакаме!

Жизнената енергия присъства във всичко, което се движи и не се движи, но е особено силна в живите същества - риби, птици, растенията и хората.

Немският биохимик и пионер на екологичното земеделие Ернфрийд Пфайфер (1899-1961) отдавна тества най-фините динамични сили на много растения, като прибавя прясно извлечени техни сокове към разтвор от сребърен нитрат. Върху филтърна хартия се получават ярко цветни концентрични шарки, които отразяват потока и интензитета на биоенергията в изследваното растение. Така ученият показва как жизнената сила пулсира в естествените храни и констатира, че същото не се случва с неорганични минерали и синтетични витамини, които са относително мъртви. Например, след изследване на витамин С от естествени източници, като шипка, той установява, че моделът на жизненост е далеч по-силен, отколкото при изкуствения витамин С (аскорбинова киселина). Работата на Пфайфер подкрепя теорията, че изискванията на тялото могат да бъдат постигнати единствено чрез органични витамини и минерали, открити в балансирани пропорции в естествена храна.

- Има ли някаква възможност този химико-художествен тест да получи количествени измерения?
- С помощта на теорията за биофотоните - да. Те са слаби електромагнитни вълни в оптичния диапазон на спектъра или казано просто, те са светлина. Всички живи клетки на растенията, животните и човешките същества излъчват биофотони, които не могат да се видят с невъоръжено око, но могат да бъдат доказани с помощта на специална техника. Колкото по-здраво е едно живо същество, толкова по-голям е броят на биофотоните, които носи, и толкова по-голяма жизнена сила и енергия излъчва то. Хилядите наблюдения и опити до днес водят мисълта към все едно и също заключение: биофотонните емисии на живите организми са израз на функционалното им състояние, на количеството и качеството на жизнената им енергия. Например, раковите клетки и здравите клетки от същия тип могат да бъдат различени по биофотонния облак около мембраните им...
Дотук добре, но

жизнената сила, която при хранене

трябва да премине от растението в човека, е “динамис”. Тя е променлива и неуловима и веднага щом растението бива изтръгнато от живота, тя тръгва да го напуска. При това нейният организиращ импулс по отношение на елементите изчезва и всички градивни сили: слънцето, въздухът, водата се превръщат в деструктивни към напуснатата досегашна материална опора - растителната форма, макар че до този момент точно те са я изграждали. Ето какво прави жизнената сила, тя събира стихиите ведно и създава от тях живите форми. Можем да кажем, че тя е причинността на формите. Земята е място, където животът моделира форми от веществото. Затова хранително-вкусовата промишленост се намесва, бързайки да мумифицира това, което е останало от зеленото живо растение. Така тя може да запази останките му в привлекателен вид и да събира в складовете огромни партиди храна. От една страна тези нейни старания създават у хората известно чувство за сигурност, че няма да останат гладни и в същото време предпоставят тежък глад на полево и био-информационно ниво, след който идват болестите на цивилизацията. Парадоксално е, но в развалената храна има повече жизнена сила, отколкото в мъртвата храна. Неинформираният консуматор обаче отдавна е загубил разпознавателните си инстинкти по отношение на жизнената сила и ги е заменил с естетически норми. Затова ще предпочете да си купи “денатурираната” храна пред развалената, защото първата изглежда по-добре. Оттук-нататък за хранителната индустрия е лесно. Тя търси и намира какви ли не разрешени и неразрешени начини да спре естествения процес на биологично разграждане на плодовете и зеленчуците. Портокалите например се берат полузелени и после се инжектират с багрила, за да изглеждат оранжеви. Клиентите така ги предпочитат.

Но има и по-страшнички методи. Например водата се облъчва с кобалт, за да не зеленясва в пластмасовите бутилки. И само специалистите знаят, че рентгеновите лъчи след определен интензитет направо помитат биофотоните или както казват физиците, те биват изцяло “изтрити”. Храната няма да има никаква жизнена сила и за да я смели, тялото ни ще трябва да използва ценна порция от собствената си жизнена сила. Така, ако приемаме храни, съдържащи бяла захар, те ни отнемат, вместо да ни дават жизнена енергия.

- Все пак, как се измерва количеството фотони?
- Има различни методи, но нито един не е признат от академичната наука. Френският инженер Андре Симонетон разработва
метод за измерване на биологичната или жизнената енергия на растенията

на принципа на махалото. То се е използвало в продължение на хиляди години във всички велики цивилизации от Китай до древна Индия, от Египет до Гърция и Рим. В днешно време то служи на големите компании, за да открият петрол и рудни находища под земята. Фините лъчения, идващи от органична материя, задвижват махалото и то започва да се люлее и върти. Чрез измерване на разстоянието на дъгата и скоростта на неговото завъртане Симонетон бил в състояние да измерва специфични дължини на вълната, които показват истинската жизнена сила и относителна свежест на различни храни. Въз основа на жизнената им енергия Симонетон разделя храните в четири основни групи. Измерването става по скала от нула до 10 000 ангстрьома, като той приема основната дължина на вълната на човешката жизнена енергия за около 6500. Храните, които имат дължини на вълните между 6500 и 10000 ангстрьома, той разглежда като най-полезни. В този първи клас са плодове, пресни зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин, океанска риба и миди. В следващия клас, с лъчения от 6500 до 3000 ангстрьома, са яйца, фъстъчено масло, вино, варени зеленчуци, захар от захарна тръстика и сготвена риба. Третата категория, с много слаби лъчения под 3000 ангстрьома, са варените меса, колбасите, кафето, чаят, шоколадът, конфитюрите, преработените сирена и белият хляб. Четвърта категория, която на практика не показва никаква жизнена сила, включва маргарин, консерви, алкохолни спиртни напитки, бяла рафинирана захар и бяло брашно. Симонетон установява, че храната с жизнена сила (енергия) от 8000 до 10 000 aнгстрьома кара махалото да се върти с удивителната скорост от 4-500 оборота в минута в радиус от над 80 милиметра. А месото, пастьоризирано мляко и варени зеленчуци, които имат стойност по-малко от 2000, са твърде ниски, за да предизвикат махалото да се върти изобщо. Изследванията на Симонетон

подкрепят защитниците на вегетарианското хранене,

основано на базата на пълнозърнести храни и пресни зеленчуци, защото те са с най-висока жизнена сила. Пшеницата например има жизнена сила със стойност 8500 ангстрьома, която се повишава до 9000, когато е леко сварена. Зеленчуците са най-енергийни, когато са току-що набрани от градината. Те губят около една трета от тяхната ефикасност през времето на превоз до магазина, а друга една трета - когато са варени. Изключение са клубените, които обикновено се обогатяват чрез варене. Картофите например имат стойност само 2000, когато са сурови. При варене енергията им се качва до 7000, а до 9000 при печене. Жалко, че Симонетон не е имал на разположение кълнове от еднозърнест лимец, за да види как махалото отскача от ръката му. Ние успяхме да измерим 17 000 ангстрьома жизнена сила в десетдневните поници на това растение. Засега с право можем да го сложим на върха на хранителната пирамида на българина.

- Ако обобщим резултатите от всичко дотук...?
- Според Симонетон ефектите от хранително-вкусовата промишленост са катастрофални за хората. Млякото има жизнена енергия на стойност от 6500 aнгстрьома в прясно състояние, но губи 90% в рамките на 24 часа. След пастьоризацията губи изцяло биофотонния си портрет. Светлината в него погасва напълно. Същото важи и за пастьоризирани плодови и зеленчукови сокове, както и за консервирани плодове. Пресният сок от захарно цвекло е оценен на 8500, но с добавена бяла рафинирана захар пада до 1000 или по-малко, докато бяла кристална захар дава нула. Други преработени храни, като маргарин, алкохол и бяло брашно също имат стойности, подобни на мъртва материя.

- Как да запазваме тогава храната ни жива?
- Сушете я по естествен път. Сушени на слънце плодове могат да възвърнат своята жизненост, ако се накиснат във вода в продължение на 24 часа. Тогава те ще излъчват почти толкова силна енергия, както когато са току-що набрани. Водата обикновено не излъчва енергия, но за разлика от други течности, може да се “оживява” при контакта си с минерали, човешки същества или растения. В резерват “Билкария” провеждаме опити с поници на еднозърнест лимец. Изчистването на водопроводната вода от хлорните примеси става за около четири часа. На десет литра вода не са нужни повече от половин килограм стръкове. Резултатите от изследванията на Симонетон предполагат, че

за оптимално здраве трябва да се храним

със зеленчуци, зърнени храни, плодове, ядки и други храни, които излъчват жизнена енергия, по-висока от човешката норма. За жалост той не включва в опитите си елементарните лабораторни изследвания на храните, върху които прилага своя метод. Така ние не разбираме в океанската му риба има ли живак, пшеницата, с която работи, природна селекция ли е, или е хибридка, отгледана със съответните химически торове и хербициди. Вярно е, че съвременният човек е загубил формулата за основна физическа жизненост, но вярно е също така, че той може да създава различни условия за подобряване жизнеността на своите растения, а оттам на храната и на самия себе си. Да речем, че една коприва расте край пътя, прашна и засипана от олово, тя не е никакво лечебно растение, още повече храна. Може и да има 0.3% съдържание на органично желязо, но какво от това. Нейният биофотонен портрет ще бъде слаб, заради нискочестотните (отровните неорганични примеси). Но нека същата коприва да я възпроизведем в резервата. Нека да приготвим течен тор от нейните собствени листа и да я обливаме всеки месец. Само след няколко години съдържанието й на желязо ще нарасне двойно и същата коприва ще се сдобие с по-мощен биофотонен портрет. Тоест, може да се подсказва на растението желаната от човека посока за развитие, може да се приповдига неговата жизнена сила. Едва тогава ще можем да разчитаме, че като приемаме тази коприва като храна, тя не толкова ще ни компенсира железния дефицит, а ще “научи” организма ни как да разпределя желязото, как да се справя с него. Такива надежди се таят в основата на био-динамичното земеделие и бъдещето на билкарството - работа със съхранени природни структури в съхранени местности. Работа с помощта на съвременната наука, но без оттегляне от правилата на природата.

Защото модерното, интелигентно билкарство, което не се поддаде на натиска на химико-фармацевтичното лоби, нито на постоянното незачитане от страна на официалните медицински власти, успя да доживее плодовете на труда си и да докаже, че широколистият живовляк и черният оман, използвани често в храната, правят възможно лечението на рака на дебелото черво.
Жълтата тинтява, която вече е много рядка и е в Червената книга, носи изключително облекчаване на сърдечния мускул и на сърдечната дейност. Розмаринът повдига жизнеността на тялото и на духа. Лимецът подпомага устойчивостта на организма и възправя волята на човека. Котешката стъпка е едно възродено средство срещу туморни заболявания. Очанката си върна значението за лекуване на уморените ни от екраните на компютрите и телевизорите очи.

Копитникът, макар че е силно действаща билка, приложен умерено, с познание и от квалифициран фитотерапевт, може да повлияе върху един заклет алкохолик. Риганът също е средство за лекуване на зависимости. Той е бил използван в английските приюти за наркомани още в началото на века. И все пак излизането с една или няколко билки срещу една болест не е върхът нито на фитотерапията, нито на ароматерапията, още по-малко на самия живот. Въпросът е да не се стига до болестта, а това вече зависи от храната, от въздуха, от мислите и от мястото на живеене. Като разболяваме нивите с химия, ние всъщност принуждаваме земята да ни отмъщава с болести. Нужни са много “Билкарии”, в които природата да си остава непокътната и обичана, и обогатявана, и умножавана, и тогава да искаме същото за нашите тела. Затова са ни нужни нови програми, ново земеделие, нови мисли, нови подходи, ново бъдеще или иначе казано - сдобряване с изтерзаната от нас природа, от която и ние сме част.

".... Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме." Лука (10:41-42)

Браво!

Нужни са " нови програми, ново земеделие, нови мисли, нови подходи, ново бъдеще .." , със спазващи се закони и норми, с действаща наказателна власт, със здраво стъпили на Земята , мислещи хора за бъдещето , а не за мига ...С морални ценности ...

[quote=anna78]Нужни са " нови програми, ново земеделие, нови мисли, нови подходи, ново бъдеще .." ... за да постигнем старите си ценности.

Значи нещо не е точно така. Не "нови"... ни трябват, а по-скоро да си въстановим това което сме изгубили.

Поздрави!